Постинг
28.11.2012 12:38 -
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА
УКАЗ №3
НИЕ БОРИС ІІІ С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
Обявяваме на всички Наши поданици, че ХХV-то обикновено Народно събрание, през втората му редовна сесия, в 32-то заседание, държано на 24 декемврий 1940 год., гласува и прие.
Ние утвърждаваме следния
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА
Дял І
За тайните и международни организации
Глава І
Общи разпоредби
Чл.1. Тайните и международни организации, определени по този закон, се забраняват. Съществуващите такива се разтурят.
Чл.2. Под организации по смисъла на този закон се разбира всеки състав от хора, с съответно ръководство, без оглед на устройството му – дружество, сдружаване, клуб, комитет, общество, ложа, религиозна и друга секта, кръжок, фондации,институт и други такива – които пряко или прикрито преследва идеални цели.
Чл.3. Тайна организация по смисъла на този закон е онази, която преследва скрити цели, или има скрито устройство, или действа скрито, или задължава членовете си да пазят тайна по делата й.
Чл.4. Международна организация по смисъла на този закон е онази, която е зависима от чужбина в идейно, организационно или материално отношение.
Този закон не засяга международните организации, които съществуват по силата на международни конвенции, или които са образувани по почин на властта, или се намират под ръководството на властта.
Чл. 5. Министерският съвет, по доклад на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, определя и обявява кои организации попадат под разпоредбите на този закон.
Чл. 6. Този закон не се прилага към организациите, които подпадат под разпоредбите на: закона за защита на държавата, наредбата закон за защита безопасността на държавата и наредбата-закон за разтуряне на партийно-политическите организации.
Глава ІІ
За разтурянето на тайните и международни организации
Чл. 7. Всички сега съществуващи тайни и международни организации, които се засягат от този закон, са длъжни незабавно да преустановят всякаква дейност.
Ръководствата на тези организации, както и ръководствата на съществувалите към 1 януарий 1940 г., такива организации, са длъжни в месечен срок от обявяването им по реда на чл. 5 да представят в Министерството на вътрешните работи и народното здраве:
а) устав на организацията, а, ако такъв няма, сведение за нейното име, цел, средства и устройство.
б) списък на лицата, участвали в ръководните дела.
в) подробен опис на имуществата, вземанията и архивите на организацията с указание у кого се намират, като се посочат и онези, които са у подставени лица или в дружества, образувани с цел за прикриване имуществото на организацията.
Ръководствата на организации, които имат таен или международен характер, но не са били регистрирани по реда на наредбата-закон за държавния надзор върху дружествата и сдружаванията, са длъжни да изпълнят разпоредбите на настоящия член в месечен срок+ от влизането на закона в сила макар, че не са обявени по реда на чл. 5 от този закон.
Лицата от ръководствата на тези организации, които с цел да укрият исканите сведения по този член не изпълнят разпоредбите на същия, се наказват с тъмничен затвор и глоба от 5000 до 50000 лв.
Забележка. Лицата от ръководствата на нерегистрирани организации, които изпълнят разпоредбите на този член, не се наказват по чл. 21 от наредбата-закон за държавния надзор върху дружествата и сдруженията.
Чл.8. Списък на разтурените по този закон организации се съобщава от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на съответните съдилища, за да заличат от дружествените регистри тези от тях, които са били вписани като юридически лица.
Чл.9. Който образува или се числи, поддържа или подпомага явно или тайно една тайна или международна организация в Царството или в чужбина, обявена за такава по реда в чл. 5, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 100000 лв. и се лишава от правата по чл. 30 от наказателния закон – пунктове 1 до 4 включително и пункт 6.
Глава ІІІ
За ликвидация на разтурените тайни и международни организации
Чл. 10. Имуществата на разтурените по този закон организации (членове 3 и 4), както и съществувалите към 1 януарий 1940 такива организации, се изземват в полза на касата за обществено подпомагане, която ликвидира с безспорните задължения на организацията до размера на актива им. Считат се за безспорни онези задължения на организацията, които са установени с писмени доказателства, заверени по нотариален ред, или са установени, или ще бъдат установени по съдебен ред, или, ако произтичат от фискални нарушения, не се дължат по вина на ръководните лица на тези организации. Касата не поема пасива на онези организации, които не са били регистирани съгласно действуващите закони.
За дела за установяване по съдебен ред задължение на организации по предшестващата алинея, интересите на държавата се представляват от касата за обществето подпомагане или упълномощено от нея лице. По тия дела се допускат само писмени доказателства.
Чл.11. Ръководството на организация, определена в чл. 10 от този закон, е длъжно веднага да предаде намиращите се в него имущества и книжа на организацията или да посочи лицата, у които те се намират, на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, щом това бъде поискано.
За неизпълнение наредбите на този член, виновните се наказват с тъмничен затвор и глоба от 5000 до 50000 лв. и могат да бъдат лишени от правата по чл. 30, пунктове 1 до 4 включително и 6, от наказателния закон.
Чл. 12. Всички лица, на чието име или в чието владение се намират имущества или архиви на организация, посочена в чл. 10, или които имат задължения към такива организации, са длъжни в месечен срок от обявяването им по реда на чл. 5 да заявяват пред Министерството на вътрешните работи и народното здраве за тези имущества, задължения и архиви, като приложат съответното за тях описание, и да ги предадат веднага на министерството, щом това бъде поискано.
Под разпоредбите на този член подпадат и всякакви дружества, които са образувани от организации, посочени в чл. 10, с цел да служат за прикриване на имуществата им.
За неизпълнение наредбите на този член, виновните се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 100000 лв. и могат да бъдат лишени от правата по чл. 30 пунктове 1 до 4 включително и 6, от наказателния закон.
Чл. 13. Изземването на имуществата и книжата на организациите, посочени в чл. 10, става въз основа на заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве.
Вземанията на тези организации се събират по реда на закона за събиране на преките данъци от държавните бирници, въз основа на заповед на Министра на вътрешните работи и народното здраве и въз основа на изпълнителен лист.
Чл. 14. Всички отчуждени и обременявания с тежести на имущества, принадлежащи на организации, посочени в чл. 10, както и всякакво поемане на дълг от същите; направени след 1 януарий 1940 г., са нищожни по силата на този закон.
Приобретателите на така отчуждени имущества са длъжни да изпълвят разпоредбите на чл. 12.
Приобретателът на имущества от организация, определена в чл. 10, както и заемодателът на такава, които не са сключили сделката с цел да се укрие активът на организацията, могат, ако сделката е извършена през времето от 1 януарий до 30 септемврий 1940 г., да търсят от касата за общестевно подпомагане пратеното от тях, стига да установят, че сумите са постъпили в разтурената организация. Установяването на това става по съдебен ред, с иск на общо основание. В случай, че касата за обществено подпомагане бъде осъдена, тя отговаря само с актива на организацията.
Дял II.
За лицата от еврейски произход
Глава I.
За произхода
Чл. 15. От еврейски произход са лицата, на които поне един от родителите е евреин. Не се смятат от еврейски произход ония лица, които са родени или ще бъдат родени от заварени от този закон смесени бракове, между приели християнството лица от еврейски произход и лица от български произход и са приели или ще приемат християнството като първа своя религия.
Чл. 16. Всички лица от еврейски произход (съответно техните законни представители или наследници), без оглед на поданството им, са длъжни в месечен срок от влизането на закона в сила да обявят произхода си в общинското управление и в съответното полицейско управление, за да се отбележи в регистрите на общината, в личната карта и в полицейската картотека за лицата от еврейски произход.
За неизпълнението на този член виновните се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 100 000 лв.
Чл. 17. При съставяне акта за раждане на лице от еврейски произход трябва да се декларира в съответната българска община точното име на новороденото. Общините издават билет за кръщение на основание акта за раждане. Синагогалните настоятелства (еврейската община) при обрязването са длъжни да дават на новороденото името, което е посочено в билета за кръщаване, издаден от съответната българска община. Същото име задължително се вписва и в рожденото свидетелство.
Всички лица от еврейски произход са длъжни да носят името, посочено в акта за раждане. Това име трябва да фигурира във всички останали книжа и документи, като лична карта, дипломи за образование, призивни свидетелства, уволнителни билети, данъчни партиди, търговски фирми и др.
Чл. 18. Заварените от настоящия закон лица от еврейски произход, които имат разлчни имена в някои документи, неотговарящи на името, посочено в акта за раждане, са длъжни в тримесечен срок да представят препис от акта за раждането, по който да се поправи името във всички книжа и документи, посочени в предидущия член.
За родените преди 1893 г. трябва да се представи рождено свидетелство от съответната еврейска община.
Родените в България лица от еврейски произход, които са приели българско поданство по натурализация, трябва да представят акт за раждане в съответната община. Родените вън от пределите на страната трябва да представят заверен препис от акта за раждане, съставен от съответната община на държавата, в която са родени.
Чл. 19. При покръстване на лица от еврейски произход актът за раждането може да бъде поправен в съответната община само след протоколно определение на надлежния съд, като новото име се вписва в регистъра на населението, но се запазва и старото (еврейското) име.
Лица от еврейски произход и от женски пол, покръстени и омъжени за българи, запазват като второ име своето моминско име по баща (еврейското).
На лица от еврейски произход се премахват окончанията -ов, -ев, -ич и пр. в презимената и фамилните им имена. Същите остават такива, каквито са посочени в актовете за раждането или рождените свидетелства.
Чл. 20. Осиновяване и припознаване на лица от еврейски произход не се допуска от лица от български произход.
Глава II.
Общи ограничения
Чл. 21. Лицата от еврейски произход не могат:
а) да бъдат приемани за български поданици: жените от еврейски произход следват поданството на мъжете си;
б) да бъдат избиратели или избираеми както в публичноправни избори, така и в избори на всякакви дружества и сдружавания с идеална цел, освен ако изборът се отнася до организации само на лица от еврейски произход. Всички лица от еврейски произход, заварени от този закон на изборни длъжности, които не могат да заемат съгласно тая разпоредба, са длъжни да напуснат тия длъжности в месечен срок от влизането на този закон в сила;
в) да заемат държавни, общински или други служби на публичната власт, както и служби в частноправни организации - освен в организации само на лица от еврейски произход - които имат някои публичноправни привилегии, или които се подпомагат материално от публичната власт. Те не могат да бъдат и агенти или представители на държавни, общински или автономни дирекции, институти и др. Всички лица от еврейски произход, които заемат такива служби, са длъжни да ги напуснат в месечен срок от влизането на закона в сила;
г) да се откупуват от военна служба, а се свикват на общо основание, но служат само като трудоваци в отделни трудови групи; негодните за трудова служба се облагат със съответния военен данък;
д) да членуват в организации, които се намират под надзора на Министерството на войната; е) да встъпват в брак или в извънбрачно съжителство с лица от български произход; бракове между лица от еврейски произход и българи, сключени след влизане на закона в сила, се считат за несъществуващи;
ж) да държат под каквато и да е форма за домашна прислуга лица от български произход; заварената прислуга от такива лица трябва да бъде освободена в 15-дневен срок от влизането на този закон в сила.
За неизпълнението наредбите на този член виновните се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 30 000 лв.
Чл. 22. В учебно заведение, българско или чуждо, непредназначено само за евреи, в което се приемат ограничено число учащи, могат да се приемат лица от еврейски произход в размер, определен от Министъра на народното просвещение, и то само ако няма кандидати българи.
Глава III.
За местожителство на лица от еврейски произход
Чл. 23. След влизането на този закон в сила, никое лице от еврейски произход не може да се установи на ново местожителство без разрешение на Дирекцията на полицията. За неизпълнението на тази разпоредба виновните се наказват с глоба от 3000 до 25 000 лв. от Министъра на вътрешните работи и народното здраве и се възстановяват на старото си местожителство.
Не се допуска лицата от еврейски произход да се установяват за в бъдеще на ново местожителство в София.
Министерският съвет може, по доклад на Министъра на вътрешните работи и народното здраве, да определя селата и градовете, или части от тях, в които не могат да живеят лица от еврейски произход, както и да определя на живущите в такива селища нови местожителства.
Глава IV.
За имотите на лица от еврейски произход
Чл. 24. Лица от еврейски произход не могат да притежават, владеят или държат под наем, лично или чрез подставени лица, непокрити полски имоти, а в селските общини, изключая курортните такива и покрити имоти.
Притежателите от еврейски произход на непокрити имоти са длъжни в тримесечен срок да ги предложат за покупка от държавния поземлен фонд при Министерството на земеделието и държавните имоти. Фондът откупува тези имоти по реда на закона за трудовата поземлена собственост. Покритите имоти в селските общини, изключая курортните такива, собственост на лица от еврейски произход, последните са длъжни да ги продадат в едногодишен срок на българи или дружества само с български капитали.
Непредложените на държавния поземлен фонд непокрити имоти и неликвидираните покрити имоти на лица от еврейски произход в упоменатия по-горе срок се изземват в полза на касата за обществено подпомагане със заповед от Министъра на вътрешните рабти и народното здраве.
Лицата от еврейски произход, които наемат непокрити полски имоти, са длъжни да ги напуснат до 1 октомври 1941 год., към която дата наемните договори се развалят по силата на този закон, освен ако договореният срок изтича по-рано.
Глава V.
За професионалната и стопанска дейност на лицата от еврейски произход
Чл. 25. Упражняването на свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия от лица от еврейски произход е допустимо за всяка свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия в такъв процент от общия брой на упражняващите тази професия в царството, какъвто е процентът на населението от еврейски произход в страната. Така определеният брой на лица от еврейски произход за всяка свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия се разпределя по населени места с оглед броя на населението от еврейски произход в населеното място към общия брой на населението от еврейски произход в страната.
Министерският съвет в срок до шест месеца от влизане закона в сила определя сроковете и начините за приложение постановленията на горната алинея.
Чл. 26. Министерският съвет може, по доклад на Министъра на търговията, промишлеността и труда, да ограничава, цялостно или частично, личното или капиталовото участие на лица от еврейски произход в някои клонове на търговията, индустрията, занаятите или друг вид стопанска дейност, а по доклад на Министъра на финансите и на Министъра на търговията, промишлеността и труда - да взема мерки за установяване и надзираване имотното състояние на лицата от еврейски произход.
Постановленията на Министерския съвет, взети въз основа на този член, не подлежат на никакво обжалване.
В срок един месец от влизането на този закон в сила, всички лица от еврейски произход, които имат имоти в царството, са длъжни да декларират имуществата си - движими и недвижими - пред Българската народна банка, по образец, даден от последната. Същите лица са длъжни при поискване да дават отчет пред Българската народна банка за положението на имуществото си, включително и за направените от тях разходи. Такъв отчет дават пред Българската народна банка и всички излизащи от пределите на царството лица от еврейски произход за левовете, добити от ликвидация на имуществото им в страната, както и за разходването на тия левове. Разполагаемите левове от ликвидация на имуществата им, спестявания и други те са длъжни да внасят по текуща сметка при местна българска банка. Тегленията по такава сметка стават под контрола на Българската народна банка. На излизащи вън от пределите на царството лица от еврейски произход, които не изпълнят тази разпоредба, паспорт и виза не се дават.
Отчет пред Българската народна банка дават и лицата, на които е поверено управлението на неликвидираните имущества на изселилите се или изселващи се лица от еврейски произход. Нарушителите на този член отговарят по закона за търговия с външни платежни средства, като нарушенията се констатирват с акт, по реда, указан в същия закон.
Укритите имущества на лицата, посочени в този член - движими и недвижими имоти, пари, ценности и други - където и да се намерят, се конфискуват в полза на касата за обществено подпомагане, с заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве по донесение на Българската народна банка.
Чл. 27. Лицата от еврейски произход не могат:
а) да бъдат собственици, акционери и участници с капитал под каквато и да е форма в учебни заведения или в предприятия за всякакъв вид театри, за кина, за издаване на печатни произведения, за производство и търговия с филми и грамофонни плочи, увеселителни заведения, както и в предприятия за хотели и за производство и търговия с оръжие, а в дружества за кредит да участват с повече от 49 % капитал и гласове. В 6-месечен срок от влизането на този закон в сила такива права на лица от еврейски произход трябва да бъдат ликвидирани или прехвърлени върху лица от български произход и български поданици или на дружества с български капитали. Неликвидираните или неотчуждените съгласно тази разпоредба права се изземват в полза на касата за обществено подпомагане със заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве;
б) да бъдат на каквато и да е ръководна служба - управители, директори, редактори и други ръководни служби в предприятия, посочени в буква "а" на този член. Такива лица са длъжни, в месечен срок от влизането на този закон в сила, да напуснат службите си;
в) да бъдат заклети експерт-счетоводители, митнически посредници и комисионери;
г) да търгуват с държавни, общински и гарантирани от държавата ценни книжа и с благородни метали;
д) да бъдат членове на управителни съвети, на контролни съвети, директори, поддиректори, прокуристи и търговски пълномощници в каквито и да било, макар и чисто еврейски обществени или частни кредитни учреждения и банки. Такива лица са длъжни в месечен срок от влизането на този закон в сила да напуснат службите, които заемат, като Министърът на вътрешните работи, след вземане мнение на управителя на Българската земеделска и кооперативна банка, ако кредитното учреждение е кооперативна банка, или на управителя на Българската народна банка, ако кредитното учреждение е частно или акционерно, назначава за временни членове на управителния и контролния съвети само българи. Овакантените неизборни места (директори, поддиректори и пр.) се попълват с назначени от временния управителен съвет българи. Общи събрания за избиране на редовни членове на управителния и контролния съвети трябва да се свикат в тримесечен срок от влизането на закона в сила;
е) да бъдат собственици и управители на аптеки, дрогерии и санитарни магазини.
Съществуващите такива трябва да ликвидират предприятието си в срок от една година от влизане закона в сила. Главната дирекция на народното здраве обявява ликвидираните аптеки за свободни, съгласно чл. 269 от закона за народното здраве.
Разпоредбите на този член не се отнасят за учебни заведения и за предприятията за издаване на печатни произведения, предназначени само за лица от еврейски произход.
Лице от еврейски произход, което не изпълнява разпоредбата на този член, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 4000 до 50 000 лв., като капиталът, с който е участвувал, се изземва в полза на касата за обществено подпомагане със заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве.
Чл. 28. В никое дружество или предприятие, в което не е изключен достъпът на лица от еврейски произход, не се допуска те да заемат, за всеки вид чиновническа служба поотделно, повече места от българи.
В дружества или предприятия, в които капиталът не е предимно еврейски, лица от еврейски произход не могат да участвуват в ръководните служби като членове на управителни и надзорни съвети, директори, прокуристи и други такива.
Забележка. Към дружествата, в които капиталът не е предимно еврейски, се приравняват при всички случаи по този закон и дружества на лично участие, в които членовете не са в мнозинство евреи. Въз основа на това правило се определя и кои дружества са с предимно чужди капитали, съответно с предимно чуждо лично участие.
Службите, които по този член не могат да се заемат от лица от еврейски произход, трябва да бъдат освободени в месечен срок от влизане на закона в сила, като за заместването им се постъпва съгласно чл. 27, буква "д".
За неизпълнение на разпоредбите на този член виновните лица, които заемат тези служби или от ръководството на съответните дружества и предприятия, се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 30 000 лв.
Чл. 29. Забранява се прехвърлянето на предприятия, акции, дялове и въобще участие с капитал под каквато и да е форма, както и на всякакви недвижими имоти и учредяване на вещни тежести върху такива, принадлежащи на лица от еврейски произход, на чужденци по произход, или чужди поданици, или дружества с предимно чужди капитали.
Чл. 30. Всички сделки на лица от еврейски произход, извършени противно на разпоредбите на този закон, са нищожни по силата на закона. Нищожно прехвърлените права се изземват в полза на касата за обществено подпомагане със заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве по реда на глава III от дял I.
Чл. 31. Разпоредбите на чл. 30 се отнасят и за сделките на лица от еврейски произход, посочени в чл. 29 и извършени след 1 септември 1940 г., а за сделките им с акции - от последното общо събрание на акционерното дружество, станало преди 1 септември 1940 г. За тези сделки се дава 6-месечен срок от влизане на закона в сила, в който приобретателят на права по тези сделки е длъжен да ги прехвърли на лица от български произход и български поданици или дружества с предимно български капитали. След изтичането на този срок непрехвърлените права се изземват по посочения в чл. 30 ред.
Чл. 32. Лицата от еврейски произход не могат да участуват като предприемачи в обществени предприятия (по смисъла на закона за бюджета, отчетността и предприятията или други закони), концесии и доставки, било лично или чрез подставени лица.
Заварените от този закон обществени предприятия с предприемачи от еврейски произход се довършват, ако не се касае за концесии, съгласно с поемните условия. А концесиите се считат за унищожени по силата на този закон и се ликвидират, ако в концесионния договор не е предвиден ред за това, от нарочна ликвидационна комисия, назначена от Министерския съвет. Решението на тази комисия се одобрява от Народното събрание.
Чл. 33. Разпоредбите на този дял II от закона не се прилагат за следните лица от еврейски произход:
а) които са родени в България и са имали непрекъснато местожителството си в България до влизане на закона в сила са български поданици и са приели християнството до 1 септември 1940 година;
б) които до 1 септември 1940 година са встъпили в брак с лице от български произход и са приели християнството до влизане на закона в сила.
Същите разпоредби на дял II, изключая тия на пунктове "а", "б", "е" и "ж" от чл. 21 и членове 26 и 27, не се прилагат за лицата от еврейски произход, които са били доброволци във войните или са военноинвалиди, или са наградени с орден за храброст.
Лица от еврейски произход, сираци от войните, във всички случаи на състезание с други лица от еврейски произход, се предпочитат при прилагане разпорежданията на членове 25 и 26 от настоящия закон.
Правото за използуване от разпоредбата на този член се установява с писмени доказателства по молба на заинтересувания от съответния по местожителството областен съд. Съдът се произнася в разпоредително заседание след заключението на прокурора.
Дял ІІІ
За противонационални и съмнителни прояви
Глава І
За противонационалните прояви.
Чл. 34. Който върши в страната действия, които увреждат името и достойнството на държавата или нацията, или върши противодържавни или противонационална пропаганда, или накърнява националното чувство на българи, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 50000 лв. Същото наказание се налага и на български поданик, който върши такива работи в чужбина. !!!!!
Чл. 35. Организации или предприятия, които вършат пропаганда в полза на чужда държава, се забраняват и разтурят с заповед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, а с имотите им се постъпва по реда на дял І, глава ІІІ.
Който сътрудничи по какъвто и да е начин, на такива организации и предприятия, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 50000 лв.
Разпоредбите на този член не се отнасят до организации и предприятия, които съществуват въз основа на международни конвенции или на решение на Министерския съвет.
Чл. 36. Който, с цел за саботаж, не извърши възложеното му обществено предприятие или повреди стоки и производствени средства, или намали производството си, се наказва с строг тъмничен затвор до 5 години, ако не подлежи на по-тежко наказание по други закони.
Глава ІІ
За съмнителните прояви.
Чл. 37. Без предварително разрешение на Министерството на вътрешните работи и народното здраве никое начинание с идеална цел не може да получи каквато и да е материална помощ или дарение от чужбина.
За неизпълнение на тази наредба виновните се наказват с строг тъмничен затвор до 1 година и глоба от 1000 лв до 30000 лв.
Чл. 38. Никой не може да бъде подставено лице за покриване на каквато и да е собственост на чужд поданик или чужденец по произход.
Който свои като подставено лице каквато и да е собственост на чужд поданик или чужденец по произход, е длъжен да го декларира пред съответния околийски съдия в 3 месечен срок от влизането на този закон в сила, от който момент той (подставеното лице) се смята пълномощник на действителния собственик.
За неизпълнение на тези наредби виновниците се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 30000 лв.
Чл. 39. Всички чужди поданици, на които законите забраняват да притежават недвижими имоти в определени населени места, а имат такива, са длъжни да ги ликвидират в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Ако не сторят това, тези имоти се изземват безвъзмездно от общините въз основа на решение на съответния общински съвет, одобрено от Министъра на вътрешните работи и народното здраве.
Дял ІV
Особени разпоредби
Чл. 40. Организации могат да членуват в международни съюзи, институти и др. само с предварително разрешение на Министерството на вътрешните работи и народното здраве.
Чл. 41. Организации, които членуват в международни съюзи, институти и др., са длъжни в месечен срок от влизането на закона в сила да заявят за членуването си пред Министерството на вътрешните работи и народното здраве и да поискат разрешение за членуването си.
Ръководните лица на организацията, споменати в алинея първа на този член, които не изпълнят разпоредбата на същата алинея, се наказват от Министъра на вътрешните работи и народното здраве с глоба от 1000 до 10000 лв.
Чл. 42. Организация, която без разрешение от Министра на вътрешните работи и народното здраве започне да членува или продължи членуването си в международен съюз, институт и др., се разтуря с заповед, която се съюбщава на ръководството на организацията.
Членовете на ръководството на организацията, които турят в изпълнение едно решение за членуване на ръководената от тях опганизация в един международен съюз, институт и др. без да имат разрешение от Министра на вътрешните работи и народното здраве, се наказват от последния с глоба от 1000 до 20000лв.
Чл. 43. Никаква международна среща, конгрес, конференция, научна, културна, спортна, туристическа или друга такава сбирка, не чоже да стане в Царството, нито може да се участва в такава в чужбина без предварително Министърът на вътрешните работи и народното здраве да разреши начинанието за нейното организиране, съответно за участие в нея.
За неизпълнението на тази наредба виновните се наказват от Министра на вътрешните работи и народното здраве с глоба от 500 до 50000 лв.
Чл. 44. В случаите, посочени в членове 40, 41, 42 и 43 Министрът на вътрешните работи и народното здраве дава или отказва разрешението, след като вземе мнението на съответния министър и на Министерството на външните работи.
Чл. 45. Който не изпълни никак или както трябва една разпоредба на властта, издадена по приложението на този закон, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 30000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание
Чл. 46. Длъжностно лице, което не изпълни никак или както трябва постановленията на настоящия закон и разпоредбите, издадени по неговото прилагане, се наказва, ако не подлежи на по-тежко наказание, с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 30000 лв и се уволнява.
Чл. 47. Лицата, които пряко или косвено укриват или спомогнат за да се укрият или прехвърлят на чужди поданици, чужденци или дружества с предимно чужд капитал имущества, принадлежащи на лица от еврейски произход или подлежащи на изземване на този закон, отговарят и граждански пред касата за обществено подпомагане, солидарно, до размера на най-голямата стойност, която са имали да укрият или отчуждени имущества след укриването или отчуждаването им.
Чл. 48. Глобите, налагани по този закон, са в полза на касата за обществено подпомагане.
Чл. 49. По делата, подсъдни на областните съдилища, образувани съгласно този закон, предварително следствие не се извършва. Въз основа на производството от прокурора дознание, което трябва да стане в 7-дневен срок, той внася делото в съда с обвинителен акт, след като предварително определи мярката за неотклонение на обвиняемия.
Областният съд разглежда делата най-късно в двуседмичен срок от постъпването на обвинителния акт. По тези дела сроковете по членове 306 и 308 от закона за наказателното съдопроизводство са тридневни.
Присъдите на областните съдилища подлежат само на касационно обжалване в двуседмичен срок от произнасянето на резолюцията. Присъдата трябва да бъде приготвена в 3-дневен срок от това произнасяне.
Върховният касационен съд разглежда делата най-късно в месечен срок от постъпването им.
Чл. 50. Тоя закон отменява разпоредбите на всички общи и специални закони, които му противоречат.
За приложението на този закон се издава специален правилник.
Заповядваме настоящия закон да се облече с държавния печат, да се обнародва в “Държавен вестник” и да се тури в действие.
Изпълнението на настоящия указ на Нашия министър на вътрешните работи и народното здраве.
Издаден в София на 21 януарий 1941 година.
На първообразния с собствената на Негово Величество ръка написано:
“БОРИС ІІІ” Приподписал,
Министър на вътрешните работи и народното здраве: П.Д.Габровски
Първообразният указ е облечен с държавния печат и зарегистриран под № 6322 от 21 януарий 1941 г.
Пазител на държавния печат:
Министър на правосъдието: В. Митаков
На първообразния с собствената на Негово Величество Царя ръка написано: “Одобрено БОРИС ІІІ”
***
Доклад до Негово Величество Царя
УКАЗ №3
НИЕ БОРИС ІІІ С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
Обявяваме на всички Наши поданици, че ХХV-то обикновено Народно събрание, през втората му редовна сесия, в 32-то заседание, държано на 24 декемврий 1940 год., гласува и прие.
Ние утвърждаваме следния
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА
Дял І
За тайните и международни организации
Глава І
Общи разпоредби
Чл.1. Тайните и международни организации, определени по този закон, се забраняват. Съществуващите такива се разтурят.
Чл.2. Под организации по смисъла на този закон се разбира всеки състав от хора, с съответно ръководство, без оглед на устройството му – дружество, сдружаване, клуб, комитет, общество, ложа, религиозна и друга секта, кръжок, фондации,институт и други такива – които пряко или прикрито преследва идеални цели.
Чл.3. Тайна организация по смисъла на този закон е онази, която преследва скрити цели, или има скрито устройство, или действа скрито, или задължава членовете си да пазят тайна по делата й.
Чл.4. Международна организация по смисъла на този закон е онази, която е зависима от чужбина в идейно, организационно или материално отношение.
Този закон не засяга международните организации, които съществуват по силата на международни конвенции, или които са образувани по почин на властта, или се намират под ръководството на властта.
Чл. 5. Министерският съвет, по доклад на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, определя и обявява кои организации попадат под разпоредбите на този закон.
Чл. 6. Този закон не се прилага към организациите, които подпадат под разпоредбите на: закона за защита на държавата, наредбата закон за защита безопасността на държавата и наредбата-закон за разтуряне на партийно-политическите организации.
Глава ІІ
За разтурянето на тайните и международни организации
Чл. 7. Всички сега съществуващи тайни и международни организации, които се засягат от този закон, са длъжни незабавно да преустановят всякаква дейност.
Ръководствата на тези организации, както и ръководствата на съществувалите към 1 януарий 1940 г., такива организации, са длъжни в месечен срок от обявяването им по реда на чл. 5 да представят в Министерството на вътрешните работи и народното здраве:
а) устав на организацията, а, ако такъв няма, сведение за нейното име, цел, средства и устройство.
б) списък на лицата, участвали в ръководните дела.
в) подробен опис на имуществата, вземанията и архивите на организацията с указание у кого се намират, като се посочат и онези, които са у подставени лица или в дружества, образувани с цел за прикриване имуществото на организацията.
Ръководствата на организации, които имат таен или международен характер, но не са били регистрирани по реда на наредбата-закон за държавния надзор върху дружествата и сдружаванията, са длъжни да изпълнят разпоредбите на настоящия член в месечен срок+ от влизането на закона в сила макар, че не са обявени по реда на чл. 5 от този закон.
Лицата от ръководствата на тези организации, които с цел да укрият исканите сведения по този член не изпълнят разпоредбите на същия, се наказват с тъмничен затвор и глоба от 5000 до 50000 лв.
Забележка. Лицата от ръководствата на нерегистрирани организации, които изпълнят разпоредбите на този член, не се наказват по чл. 21 от наредбата-закон за държавния надзор върху дружествата и сдруженията.
Чл.8. Списък на разтурените по този закон организации се съобщава от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на съответните съдилища, за да заличат от дружествените регистри тези от тях, които са били вписани като юридически лица.
Чл.9. Който образува или се числи, поддържа или подпомага явно или тайно една тайна или международна организация в Царството или в чужбина, обявена за такава по реда в чл. 5, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 100000 лв. и се лишава от правата по чл. 30 от наказателния закон – пунктове 1 до 4 включително и пункт 6.
Глава ІІІ
За ликвидация на разтурените тайни и международни организации
Чл. 10. Имуществата на разтурените по този закон организации (членове 3 и 4), както и съществувалите към 1 януарий 1940 такива организации, се изземват в полза на касата за обществено подпомагане, която ликвидира с безспорните задължения на организацията до размера на актива им. Считат се за безспорни онези задължения на организацията, които са установени с писмени доказателства, заверени по нотариален ред, или са установени, или ще бъдат установени по съдебен ред, или, ако произтичат от фискални нарушения, не се дължат по вина на ръководните лица на тези организации. Касата не поема пасива на онези организации, които не са били регистирани съгласно действуващите закони.
За дела за установяване по съдебен ред задължение на организации по предшестващата алинея, интересите на държавата се представляват от касата за обществето подпомагане или упълномощено от нея лице. По тия дела се допускат само писмени доказателства.
Чл.11. Ръководството на организация, определена в чл. 10 от този закон, е длъжно веднага да предаде намиращите се в него имущества и книжа на организацията или да посочи лицата, у които те се намират, на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, щом това бъде поискано.
За неизпълнение наредбите на този член, виновните се наказват с тъмничен затвор и глоба от 5000 до 50000 лв. и могат да бъдат лишени от правата по чл. 30, пунктове 1 до 4 включително и 6, от наказателния закон.
Чл. 12. Всички лица, на чието име или в чието владение се намират имущества или архиви на организация, посочена в чл. 10, или които имат задължения към такива организации, са длъжни в месечен срок от обявяването им по реда на чл. 5 да заявяват пред Министерството на вътрешните работи и народното здраве за тези имущества, задължения и архиви, като приложат съответното за тях описание, и да ги предадат веднага на министерството, щом това бъде поискано.
Под разпоредбите на този член подпадат и всякакви дружества, които са образувани от организации, посочени в чл. 10, с цел да служат за прикриване на имуществата им.
За неизпълнение наредбите на този член, виновните се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 100000 лв. и могат да бъдат лишени от правата по чл. 30 пунктове 1 до 4 включително и 6, от наказателния закон.
Чл. 13. Изземването на имуществата и книжата на организациите, посочени в чл. 10, става въз основа на заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве.
Вземанията на тези организации се събират по реда на закона за събиране на преките данъци от държавните бирници, въз основа на заповед на Министра на вътрешните работи и народното здраве и въз основа на изпълнителен лист.
Чл. 14. Всички отчуждени и обременявания с тежести на имущества, принадлежащи на организации, посочени в чл. 10, както и всякакво поемане на дълг от същите; направени след 1 януарий 1940 г., са нищожни по силата на този закон.
Приобретателите на така отчуждени имущества са длъжни да изпълвят разпоредбите на чл. 12.
Приобретателът на имущества от организация, определена в чл. 10, както и заемодателът на такава, които не са сключили сделката с цел да се укрие активът на организацията, могат, ако сделката е извършена през времето от 1 януарий до 30 септемврий 1940 г., да търсят от касата за общестевно подпомагане пратеното от тях, стига да установят, че сумите са постъпили в разтурената организация. Установяването на това става по съдебен ред, с иск на общо основание. В случай, че касата за обществено подпомагане бъде осъдена, тя отговаря само с актива на организацията.
Дял II.
За лицата от еврейски произход
Глава I.
За произхода
Чл. 15. От еврейски произход са лицата, на които поне един от родителите е евреин. Не се смятат от еврейски произход ония лица, които са родени или ще бъдат родени от заварени от този закон смесени бракове, между приели християнството лица от еврейски произход и лица от български произход и са приели или ще приемат християнството като първа своя религия.
Чл. 16. Всички лица от еврейски произход (съответно техните законни представители или наследници), без оглед на поданството им, са длъжни в месечен срок от влизането на закона в сила да обявят произхода си в общинското управление и в съответното полицейско управление, за да се отбележи в регистрите на общината, в личната карта и в полицейската картотека за лицата от еврейски произход.
За неизпълнението на този член виновните се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 100 000 лв.
Чл. 17. При съставяне акта за раждане на лице от еврейски произход трябва да се декларира в съответната българска община точното име на новороденото. Общините издават билет за кръщение на основание акта за раждане. Синагогалните настоятелства (еврейската община) при обрязването са длъжни да дават на новороденото името, което е посочено в билета за кръщаване, издаден от съответната българска община. Същото име задължително се вписва и в рожденото свидетелство.
Всички лица от еврейски произход са длъжни да носят името, посочено в акта за раждане. Това име трябва да фигурира във всички останали книжа и документи, като лична карта, дипломи за образование, призивни свидетелства, уволнителни билети, данъчни партиди, търговски фирми и др.
Чл. 18. Заварените от настоящия закон лица от еврейски произход, които имат разлчни имена в някои документи, неотговарящи на името, посочено в акта за раждане, са длъжни в тримесечен срок да представят препис от акта за раждането, по който да се поправи името във всички книжа и документи, посочени в предидущия член.
За родените преди 1893 г. трябва да се представи рождено свидетелство от съответната еврейска община.
Родените в България лица от еврейски произход, които са приели българско поданство по натурализация, трябва да представят акт за раждане в съответната община. Родените вън от пределите на страната трябва да представят заверен препис от акта за раждане, съставен от съответната община на държавата, в която са родени.
Чл. 19. При покръстване на лица от еврейски произход актът за раждането може да бъде поправен в съответната община само след протоколно определение на надлежния съд, като новото име се вписва в регистъра на населението, но се запазва и старото (еврейското) име.
Лица от еврейски произход и от женски пол, покръстени и омъжени за българи, запазват като второ име своето моминско име по баща (еврейското).
На лица от еврейски произход се премахват окончанията -ов, -ев, -ич и пр. в презимената и фамилните им имена. Същите остават такива, каквито са посочени в актовете за раждането или рождените свидетелства.
Чл. 20. Осиновяване и припознаване на лица от еврейски произход не се допуска от лица от български произход.
Глава II.
Общи ограничения
Чл. 21. Лицата от еврейски произход не могат:
а) да бъдат приемани за български поданици: жените от еврейски произход следват поданството на мъжете си;
б) да бъдат избиратели или избираеми както в публичноправни избори, така и в избори на всякакви дружества и сдружавания с идеална цел, освен ако изборът се отнася до организации само на лица от еврейски произход. Всички лица от еврейски произход, заварени от този закон на изборни длъжности, които не могат да заемат съгласно тая разпоредба, са длъжни да напуснат тия длъжности в месечен срок от влизането на този закон в сила;
в) да заемат държавни, общински или други служби на публичната власт, както и служби в частноправни организации - освен в организации само на лица от еврейски произход - които имат някои публичноправни привилегии, или които се подпомагат материално от публичната власт. Те не могат да бъдат и агенти или представители на държавни, общински или автономни дирекции, институти и др. Всички лица от еврейски произход, които заемат такива служби, са длъжни да ги напуснат в месечен срок от влизането на закона в сила;
г) да се откупуват от военна служба, а се свикват на общо основание, но служат само като трудоваци в отделни трудови групи; негодните за трудова служба се облагат със съответния военен данък;
д) да членуват в организации, които се намират под надзора на Министерството на войната; е) да встъпват в брак или в извънбрачно съжителство с лица от български произход; бракове между лица от еврейски произход и българи, сключени след влизане на закона в сила, се считат за несъществуващи;
ж) да държат под каквато и да е форма за домашна прислуга лица от български произход; заварената прислуга от такива лица трябва да бъде освободена в 15-дневен срок от влизането на този закон в сила.
За неизпълнението наредбите на този член виновните се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 30 000 лв.
Чл. 22. В учебно заведение, българско или чуждо, непредназначено само за евреи, в което се приемат ограничено число учащи, могат да се приемат лица от еврейски произход в размер, определен от Министъра на народното просвещение, и то само ако няма кандидати българи.
Глава III.
За местожителство на лица от еврейски произход
Чл. 23. След влизането на този закон в сила, никое лице от еврейски произход не може да се установи на ново местожителство без разрешение на Дирекцията на полицията. За неизпълнението на тази разпоредба виновните се наказват с глоба от 3000 до 25 000 лв. от Министъра на вътрешните работи и народното здраве и се възстановяват на старото си местожителство.
Не се допуска лицата от еврейски произход да се установяват за в бъдеще на ново местожителство в София.
Министерският съвет може, по доклад на Министъра на вътрешните работи и народното здраве, да определя селата и градовете, или части от тях, в които не могат да живеят лица от еврейски произход, както и да определя на живущите в такива селища нови местожителства.
Глава IV.
За имотите на лица от еврейски произход
Чл. 24. Лица от еврейски произход не могат да притежават, владеят или държат под наем, лично или чрез подставени лица, непокрити полски имоти, а в селските общини, изключая курортните такива и покрити имоти.
Притежателите от еврейски произход на непокрити имоти са длъжни в тримесечен срок да ги предложат за покупка от държавния поземлен фонд при Министерството на земеделието и държавните имоти. Фондът откупува тези имоти по реда на закона за трудовата поземлена собственост. Покритите имоти в селските общини, изключая курортните такива, собственост на лица от еврейски произход, последните са длъжни да ги продадат в едногодишен срок на българи или дружества само с български капитали.
Непредложените на държавния поземлен фонд непокрити имоти и неликвидираните покрити имоти на лица от еврейски произход в упоменатия по-горе срок се изземват в полза на касата за обществено подпомагане със заповед от Министъра на вътрешните рабти и народното здраве.
Лицата от еврейски произход, които наемат непокрити полски имоти, са длъжни да ги напуснат до 1 октомври 1941 год., към която дата наемните договори се развалят по силата на този закон, освен ако договореният срок изтича по-рано.
Глава V.
За професионалната и стопанска дейност на лицата от еврейски произход
Чл. 25. Упражняването на свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия от лица от еврейски произход е допустимо за всяка свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия в такъв процент от общия брой на упражняващите тази професия в царството, какъвто е процентът на населението от еврейски произход в страната. Така определеният брой на лица от еврейски произход за всяка свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия се разпределя по населени места с оглед броя на населението от еврейски произход в населеното място към общия брой на населението от еврейски произход в страната.
Министерският съвет в срок до шест месеца от влизане закона в сила определя сроковете и начините за приложение постановленията на горната алинея.
Чл. 26. Министерският съвет може, по доклад на Министъра на търговията, промишлеността и труда, да ограничава, цялостно или частично, личното или капиталовото участие на лица от еврейски произход в някои клонове на търговията, индустрията, занаятите или друг вид стопанска дейност, а по доклад на Министъра на финансите и на Министъра на търговията, промишлеността и труда - да взема мерки за установяване и надзираване имотното състояние на лицата от еврейски произход.
Постановленията на Министерския съвет, взети въз основа на този член, не подлежат на никакво обжалване.
В срок един месец от влизането на този закон в сила, всички лица от еврейски произход, които имат имоти в царството, са длъжни да декларират имуществата си - движими и недвижими - пред Българската народна банка, по образец, даден от последната. Същите лица са длъжни при поискване да дават отчет пред Българската народна банка за положението на имуществото си, включително и за направените от тях разходи. Такъв отчет дават пред Българската народна банка и всички излизащи от пределите на царството лица от еврейски произход за левовете, добити от ликвидация на имуществото им в страната, както и за разходването на тия левове. Разполагаемите левове от ликвидация на имуществата им, спестявания и други те са длъжни да внасят по текуща сметка при местна българска банка. Тегленията по такава сметка стават под контрола на Българската народна банка. На излизащи вън от пределите на царството лица от еврейски произход, които не изпълнят тази разпоредба, паспорт и виза не се дават.
Отчет пред Българската народна банка дават и лицата, на които е поверено управлението на неликвидираните имущества на изселилите се или изселващи се лица от еврейски произход. Нарушителите на този член отговарят по закона за търговия с външни платежни средства, като нарушенията се констатирват с акт, по реда, указан в същия закон.
Укритите имущества на лицата, посочени в този член - движими и недвижими имоти, пари, ценности и други - където и да се намерят, се конфискуват в полза на касата за обществено подпомагане, с заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве по донесение на Българската народна банка.
Чл. 27. Лицата от еврейски произход не могат:
а) да бъдат собственици, акционери и участници с капитал под каквато и да е форма в учебни заведения или в предприятия за всякакъв вид театри, за кина, за издаване на печатни произведения, за производство и търговия с филми и грамофонни плочи, увеселителни заведения, както и в предприятия за хотели и за производство и търговия с оръжие, а в дружества за кредит да участват с повече от 49 % капитал и гласове. В 6-месечен срок от влизането на този закон в сила такива права на лица от еврейски произход трябва да бъдат ликвидирани или прехвърлени върху лица от български произход и български поданици или на дружества с български капитали. Неликвидираните или неотчуждените съгласно тази разпоредба права се изземват в полза на касата за обществено подпомагане със заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве;
б) да бъдат на каквато и да е ръководна служба - управители, директори, редактори и други ръководни служби в предприятия, посочени в буква "а" на този член. Такива лица са длъжни, в месечен срок от влизането на този закон в сила, да напуснат службите си;
в) да бъдат заклети експерт-счетоводители, митнически посредници и комисионери;
г) да търгуват с държавни, общински и гарантирани от държавата ценни книжа и с благородни метали;
д) да бъдат членове на управителни съвети, на контролни съвети, директори, поддиректори, прокуристи и търговски пълномощници в каквито и да било, макар и чисто еврейски обществени или частни кредитни учреждения и банки. Такива лица са длъжни в месечен срок от влизането на този закон в сила да напуснат службите, които заемат, като Министърът на вътрешните работи, след вземане мнение на управителя на Българската земеделска и кооперативна банка, ако кредитното учреждение е кооперативна банка, или на управителя на Българската народна банка, ако кредитното учреждение е частно или акционерно, назначава за временни членове на управителния и контролния съвети само българи. Овакантените неизборни места (директори, поддиректори и пр.) се попълват с назначени от временния управителен съвет българи. Общи събрания за избиране на редовни членове на управителния и контролния съвети трябва да се свикат в тримесечен срок от влизането на закона в сила;
е) да бъдат собственици и управители на аптеки, дрогерии и санитарни магазини.
Съществуващите такива трябва да ликвидират предприятието си в срок от една година от влизане закона в сила. Главната дирекция на народното здраве обявява ликвидираните аптеки за свободни, съгласно чл. 269 от закона за народното здраве.
Разпоредбите на този член не се отнасят за учебни заведения и за предприятията за издаване на печатни произведения, предназначени само за лица от еврейски произход.
Лице от еврейски произход, което не изпълнява разпоредбата на този член, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 4000 до 50 000 лв., като капиталът, с който е участвувал, се изземва в полза на касата за обществено подпомагане със заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве.
Чл. 28. В никое дружество или предприятие, в което не е изключен достъпът на лица от еврейски произход, не се допуска те да заемат, за всеки вид чиновническа служба поотделно, повече места от българи.
В дружества или предприятия, в които капиталът не е предимно еврейски, лица от еврейски произход не могат да участвуват в ръководните служби като членове на управителни и надзорни съвети, директори, прокуристи и други такива.
Забележка. Към дружествата, в които капиталът не е предимно еврейски, се приравняват при всички случаи по този закон и дружества на лично участие, в които членовете не са в мнозинство евреи. Въз основа на това правило се определя и кои дружества са с предимно чужди капитали, съответно с предимно чуждо лично участие.
Службите, които по този член не могат да се заемат от лица от еврейски произход, трябва да бъдат освободени в месечен срок от влизане на закона в сила, като за заместването им се постъпва съгласно чл. 27, буква "д".
За неизпълнение на разпоредбите на този член виновните лица, които заемат тези служби или от ръководството на съответните дружества и предприятия, се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 30 000 лв.
Чл. 29. Забранява се прехвърлянето на предприятия, акции, дялове и въобще участие с капитал под каквато и да е форма, както и на всякакви недвижими имоти и учредяване на вещни тежести върху такива, принадлежащи на лица от еврейски произход, на чужденци по произход, или чужди поданици, или дружества с предимно чужди капитали.
Чл. 30. Всички сделки на лица от еврейски произход, извършени противно на разпоредбите на този закон, са нищожни по силата на закона. Нищожно прехвърлените права се изземват в полза на касата за обществено подпомагане със заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве по реда на глава III от дял I.
Чл. 31. Разпоредбите на чл. 30 се отнасят и за сделките на лица от еврейски произход, посочени в чл. 29 и извършени след 1 септември 1940 г., а за сделките им с акции - от последното общо събрание на акционерното дружество, станало преди 1 септември 1940 г. За тези сделки се дава 6-месечен срок от влизане на закона в сила, в който приобретателят на права по тези сделки е длъжен да ги прехвърли на лица от български произход и български поданици или дружества с предимно български капитали. След изтичането на този срок непрехвърлените права се изземват по посочения в чл. 30 ред.
Чл. 32. Лицата от еврейски произход не могат да участуват като предприемачи в обществени предприятия (по смисъла на закона за бюджета, отчетността и предприятията или други закони), концесии и доставки, било лично или чрез подставени лица.
Заварените от този закон обществени предприятия с предприемачи от еврейски произход се довършват, ако не се касае за концесии, съгласно с поемните условия. А концесиите се считат за унищожени по силата на този закон и се ликвидират, ако в концесионния договор не е предвиден ред за това, от нарочна ликвидационна комисия, назначена от Министерския съвет. Решението на тази комисия се одобрява от Народното събрание.
Чл. 33. Разпоредбите на този дял II от закона не се прилагат за следните лица от еврейски произход:
а) които са родени в България и са имали непрекъснато местожителството си в България до влизане на закона в сила са български поданици и са приели християнството до 1 септември 1940 година;
б) които до 1 септември 1940 година са встъпили в брак с лице от български произход и са приели християнството до влизане на закона в сила.
Същите разпоредби на дял II, изключая тия на пунктове "а", "б", "е" и "ж" от чл. 21 и членове 26 и 27, не се прилагат за лицата от еврейски произход, които са били доброволци във войните или са военноинвалиди, или са наградени с орден за храброст.
Лица от еврейски произход, сираци от войните, във всички случаи на състезание с други лица от еврейски произход, се предпочитат при прилагане разпорежданията на членове 25 и 26 от настоящия закон.
Правото за използуване от разпоредбата на този член се установява с писмени доказателства по молба на заинтересувания от съответния по местожителството областен съд. Съдът се произнася в разпоредително заседание след заключението на прокурора.
Дял ІІІ
За противонационални и съмнителни прояви
Глава І
За противонационалните прояви.
Чл. 34. Който върши в страната действия, които увреждат името и достойнството на държавата или нацията, или върши противодържавни или противонационална пропаганда, или накърнява националното чувство на българи, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 50000 лв. Същото наказание се налага и на български поданик, който върши такива работи в чужбина. !!!!!
Чл. 35. Организации или предприятия, които вършат пропаганда в полза на чужда държава, се забраняват и разтурят с заповед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, а с имотите им се постъпва по реда на дял І, глава ІІІ.
Който сътрудничи по какъвто и да е начин, на такива организации и предприятия, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 50000 лв.
Разпоредбите на този член не се отнасят до организации и предприятия, които съществуват въз основа на международни конвенции или на решение на Министерския съвет.
Чл. 36. Който, с цел за саботаж, не извърши възложеното му обществено предприятие или повреди стоки и производствени средства, или намали производството си, се наказва с строг тъмничен затвор до 5 години, ако не подлежи на по-тежко наказание по други закони.
Глава ІІ
За съмнителните прояви.
Чл. 37. Без предварително разрешение на Министерството на вътрешните работи и народното здраве никое начинание с идеална цел не може да получи каквато и да е материална помощ или дарение от чужбина.
За неизпълнение на тази наредба виновните се наказват с строг тъмничен затвор до 1 година и глоба от 1000 лв до 30000 лв.
Чл. 38. Никой не може да бъде подставено лице за покриване на каквато и да е собственост на чужд поданик или чужденец по произход.
Който свои като подставено лице каквато и да е собственост на чужд поданик или чужденец по произход, е длъжен да го декларира пред съответния околийски съдия в 3 месечен срок от влизането на този закон в сила, от който момент той (подставеното лице) се смята пълномощник на действителния собственик.
За неизпълнение на тези наредби виновниците се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 30000 лв.
Чл. 39. Всички чужди поданици, на които законите забраняват да притежават недвижими имоти в определени населени места, а имат такива, са длъжни да ги ликвидират в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Ако не сторят това, тези имоти се изземват безвъзмездно от общините въз основа на решение на съответния общински съвет, одобрено от Министъра на вътрешните работи и народното здраве.
Дял ІV
Особени разпоредби
Чл. 40. Организации могат да членуват в международни съюзи, институти и др. само с предварително разрешение на Министерството на вътрешните работи и народното здраве.
Чл. 41. Организации, които членуват в международни съюзи, институти и др., са длъжни в месечен срок от влизането на закона в сила да заявят за членуването си пред Министерството на вътрешните работи и народното здраве и да поискат разрешение за членуването си.
Ръководните лица на организацията, споменати в алинея първа на този член, които не изпълнят разпоредбата на същата алинея, се наказват от Министъра на вътрешните работи и народното здраве с глоба от 1000 до 10000 лв.
Чл. 42. Организация, която без разрешение от Министра на вътрешните работи и народното здраве започне да членува или продължи членуването си в международен съюз, институт и др., се разтуря с заповед, която се съюбщава на ръководството на организацията.
Членовете на ръководството на организацията, които турят в изпълнение едно решение за членуване на ръководената от тях опганизация в един международен съюз, институт и др. без да имат разрешение от Министра на вътрешните работи и народното здраве, се наказват от последния с глоба от 1000 до 20000лв.
Чл. 43. Никаква международна среща, конгрес, конференция, научна, културна, спортна, туристическа или друга такава сбирка, не чоже да стане в Царството, нито може да се участва в такава в чужбина без предварително Министърът на вътрешните работи и народното здраве да разреши начинанието за нейното организиране, съответно за участие в нея.
За неизпълнението на тази наредба виновните се наказват от Министра на вътрешните работи и народното здраве с глоба от 500 до 50000 лв.
Чл. 44. В случаите, посочени в членове 40, 41, 42 и 43 Министрът на вътрешните работи и народното здраве дава или отказва разрешението, след като вземе мнението на съответния министър и на Министерството на външните работи.
Чл. 45. Който не изпълни никак или както трябва една разпоредба на властта, издадена по приложението на този закон, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 30000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание
Чл. 46. Длъжностно лице, което не изпълни никак или както трябва постановленията на настоящия закон и разпоредбите, издадени по неговото прилагане, се наказва, ако не подлежи на по-тежко наказание, с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 30000 лв и се уволнява.
Чл. 47. Лицата, които пряко или косвено укриват или спомогнат за да се укрият или прехвърлят на чужди поданици, чужденци или дружества с предимно чужд капитал имущества, принадлежащи на лица от еврейски произход или подлежащи на изземване на този закон, отговарят и граждански пред касата за обществено подпомагане, солидарно, до размера на най-голямата стойност, която са имали да укрият или отчуждени имущества след укриването или отчуждаването им.
Чл. 48. Глобите, налагани по този закон, са в полза на касата за обществено подпомагане.
Чл. 49. По делата, подсъдни на областните съдилища, образувани съгласно този закон, предварително следствие не се извършва. Въз основа на производството от прокурора дознание, което трябва да стане в 7-дневен срок, той внася делото в съда с обвинителен акт, след като предварително определи мярката за неотклонение на обвиняемия.
Областният съд разглежда делата най-късно в двуседмичен срок от постъпването на обвинителния акт. По тези дела сроковете по членове 306 и 308 от закона за наказателното съдопроизводство са тридневни.
Присъдите на областните съдилища подлежат само на касационно обжалване в двуседмичен срок от произнасянето на резолюцията. Присъдата трябва да бъде приготвена в 3-дневен срок от това произнасяне.
Върховният касационен съд разглежда делата най-късно в месечен срок от постъпването им.
Чл. 50. Тоя закон отменява разпоредбите на всички общи и специални закони, които му противоречат.
За приложението на този закон се издава специален правилник.
Заповядваме настоящия закон да се облече с държавния печат, да се обнародва в “Държавен вестник” и да се тури в действие.
Изпълнението на настоящия указ на Нашия министър на вътрешните работи и народното здраве.
Издаден в София на 21 януарий 1941 година.
На първообразния с собствената на Негово Величество ръка написано:
“БОРИС ІІІ” Приподписал,
Министър на вътрешните работи и народното здраве: П.Д.Габровски
Първообразният указ е облечен с държавния печат и зарегистриран под № 6322 от 21 януарий 1941 г.
Пазител на държавния печат:
Министър на правосъдието: В. Митаков
На първообразния с собствената на Негово Величество Царя ръка написано: “Одобрено БОРИС ІІІ”
***
Доклад до Негово Величество Царя
Китайската технология задъхва ли е насоч...
Тайното вече става явно. Човечеството по...
ТЕЖЪК "НЕПОТИЗЪМ" И "СИМО...
Тайното вече става явно. Човечеството по...
ТЕЖЪК "НЕПОТИЗЪМ" И "СИМО...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 65
